Трима ранени, пожар... Отивам да правя борш
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
21 септември 2023 година
Харкив. Шест часа сутринта. Шест ракети. Нула страсти.
Първият гърмеж гръмна по едно и също време с първия безоблачен лъч. Забелязах го, тъй като нощес не затворих балконската врата. Обичам изгреви. От моя седемнайсети етаж те са изключително красиви.
Трряс! Панорамните ми прозорци както постоянно се разтрепериха.
– Добро ууутрооо! – както винаги промърмори папагалката Кира от своята клетка.
Откакто птицата се научи да изговаря този привет, всяка заран в нашия дом стартира еднообразно.
Традиционно, двайсет секунди след гърмежа, зави тревожната сирена.
Отворих телеграм-каналите.
„ Втората лети! “
Трряс. Хектор мързеливо се прозява и изпружва предните лапи в кучешката си постеля.
Преди една година това куче тичаше в банята даже когато по улицата минаваше пожарна кола с виеща сирена.
„ Третата е във въздуха! “
Трряс. Аз, без да се мия, тръгвам към кухнята и пускам кафе-машината.
През пролетта на двайсет и втора в такива моменти непрекъснато мислех: в случай че почина, а животните оцелеят – кой ще ги избави?! И държах ключовете от жилището под изтривалката пред вратата. Смехория.
" Внимание, Харкив, четвърта! "
БУ-ум! Трряс. Сипах храна в аквариума. Рибките скаларии, разбутвайки гупите, се втурнаха към яденето.
През лятото на двайсет и втора след всеки взрив започвах трескаво да препрочитам интернет-съобщения, уточнявайки, къде е гръмнало този път. И пишех на приятелите си от този регион: „ живи ли сте!? “
„ Внимавайте! Петата! “
Трряс. Смених водата на Кира. Тя не пие вчерашна.
През зимата, когато орките се целеха с бомбите в инфраструктурата, първите ми мисли след гърмежа бяха: „ ох, дали телефонът е зареден? “. „ Дали има вода в шишетата? “
" Шестата! "
Излизам на балкона с чаша кафе. Запалвам цигара. Опитвам се да се сетя къде забутах аления повод… След един час кучето има подготовка, би трябвало ми аленият – той е най-къс.
„ Хоризонтът е чист. Не се отпускайте до сигнала „ отбой на паниката “.
Пристигаме с колата и Хектор на бензиностанцията.
– Добро утро! За вас както постоянно? – с усмивка ни посреща приветливата госпожица.
Обикновено поръчвам капучино и сладка с кленов сироп, а след това отиваме с добермана в запустелия парк.
– Е, не е чак толкоз положително – споделям на касиерката.
– Нима?! – лицето й се обтяга. – Какво се е случило?
От момента на обстрела над града са изтекли петнайсетина минути…
Един мъж на кучешката площадка делнично се интересува дали знам къде е улучило. Казва: „ Сестрата ми живее край танкоремонтния цех, не дава отговор на телефонните ми позвънявания “. После поглежда часовника и прибавя: „ Сигурно спи още “.
По-рано назовах това харкивски фатализъм. Защото нямаш време да избягаш, пък и няма къде да се скриеш.
А през днешния ден разбрах – това не е нито предразсъдък, нито подвиг, нито отмалялост, нито показност. А е нормално приучване.
Същото е като да живееш край летището и да не чуваш самолетите. Познавах едно момче, чиято къща стоеше надали не върху пистата. Да му гостуваш беше невероятно – имаш възприятие, че главата ти ще се пръсне. А момъкът просто е залепил със скоч стъклените чаши в бюфета и автоматизирано ускорява звука на компютъра, когато над къщата лети самолет. И толкоз.
Ние по същия метод свикнахме с войната, с гърмежите, със гибелта.
Върнахме се с Хектор вкъщи след тренировката. Отворих новините. „ Трима души са ранени. Пожар. След един от гърмежите се образува кратер с размери седем на седем метъра, бездънен три метра “.
Отивам да върша борш.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
21 септември 2023 година
Харкив. Шест часа сутринта. Шест ракети. Нула страсти.
Първият гърмеж гръмна по едно и също време с първия безоблачен лъч. Забелязах го, тъй като нощес не затворих балконската врата. Обичам изгреви. От моя седемнайсети етаж те са изключително красиви.
Трряс! Панорамните ми прозорци както постоянно се разтрепериха.
– Добро ууутрооо! – както винаги промърмори папагалката Кира от своята клетка.
Откакто птицата се научи да изговаря този привет, всяка заран в нашия дом стартира еднообразно.
Традиционно, двайсет секунди след гърмежа, зави тревожната сирена.
Отворих телеграм-каналите.
„ Втората лети! “
Трряс. Хектор мързеливо се прозява и изпружва предните лапи в кучешката си постеля.
Преди една година това куче тичаше в банята даже когато по улицата минаваше пожарна кола с виеща сирена.
„ Третата е във въздуха! “
Трряс. Аз, без да се мия, тръгвам към кухнята и пускам кафе-машината.
През пролетта на двайсет и втора в такива моменти непрекъснато мислех: в случай че почина, а животните оцелеят – кой ще ги избави?! И държах ключовете от жилището под изтривалката пред вратата. Смехория.
" Внимание, Харкив, четвърта! "
БУ-ум! Трряс. Сипах храна в аквариума. Рибките скаларии, разбутвайки гупите, се втурнаха към яденето.
През лятото на двайсет и втора след всеки взрив започвах трескаво да препрочитам интернет-съобщения, уточнявайки, къде е гръмнало този път. И пишех на приятелите си от този регион: „ живи ли сте!? “
„ Внимавайте! Петата! “
Трряс. Смених водата на Кира. Тя не пие вчерашна.
През зимата, когато орките се целеха с бомбите в инфраструктурата, първите ми мисли след гърмежа бяха: „ ох, дали телефонът е зареден? “. „ Дали има вода в шишетата? “
" Шестата! "
Излизам на балкона с чаша кафе. Запалвам цигара. Опитвам се да се сетя къде забутах аления повод… След един час кучето има подготовка, би трябвало ми аленият – той е най-къс.
„ Хоризонтът е чист. Не се отпускайте до сигнала „ отбой на паниката “.
Пристигаме с колата и Хектор на бензиностанцията.
– Добро утро! За вас както постоянно? – с усмивка ни посреща приветливата госпожица.
Обикновено поръчвам капучино и сладка с кленов сироп, а след това отиваме с добермана в запустелия парк.
– Е, не е чак толкоз положително – споделям на касиерката.
– Нима?! – лицето й се обтяга. – Какво се е случило?
От момента на обстрела над града са изтекли петнайсетина минути…
Един мъж на кучешката площадка делнично се интересува дали знам къде е улучило. Казва: „ Сестрата ми живее край танкоремонтния цех, не дава отговор на телефонните ми позвънявания “. После поглежда часовника и прибавя: „ Сигурно спи още “.
По-рано назовах това харкивски фатализъм. Защото нямаш време да избягаш, пък и няма къде да се скриеш.
А през днешния ден разбрах – това не е нито предразсъдък, нито подвиг, нито отмалялост, нито показност. А е нормално приучване.
Същото е като да живееш край летището и да не чуваш самолетите. Познавах едно момче, чиято къща стоеше надали не върху пистата. Да му гостуваш беше невероятно – имаш възприятие, че главата ти ще се пръсне. А момъкът просто е залепил със скоч стъклените чаши в бюфета и автоматизирано ускорява звука на компютъра, когато над къщата лети самолет. И толкоз.
Ние по същия метод свикнахме с войната, с гърмежите, със гибелта.
Върнахме се с Хектор вкъщи след тренировката. Отворих новините. „ Трима души са ранени. Пожар. След един от гърмежите се образува кратер с размери седем на седем метъра, бездънен три метра “.
Отивам да върша борш.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ